Пламен Митрев пред следствието: Фотороботът на човека, застрелял Андрей Луканов, напомня на руснака Павел Бурназюк

 Димата Руснака, Венци Джоков и Маргина имали неприятности с шефа на „Първа частна милиция“ Георги Николов-Мечката – те искали да стъпят на Слънчев бряг, но той предпочитал да работи с ВИС

Продължаваме с извадките от показаниятга на Пламен Митрев, дадени пред бившия директор на Специализираната следствена служба Бойко Рашков. Разпитите са проведени на 21 и 28 август 1998 г., а протоколите са в общ обем от 38 машинописни страници, публикувани в „Параграф 22“ през 2007 г. В тях Митрев разказва за ключови убийства през 90-те години на миналия век и изказва предположения за извършителите им.

„… Прочетох по вестниците за убийството на Мечката. Доста преди това, когато бях близък с Димата Руснака, Венци Джоков и Маргина, съм слушал разговори, че имат големи неприятности с шефа на „Първа частна милиция“, защото те искаха много здраво да стъпят на Слънчев бряг, но той предпочиташе да работи с ВИС.

… Двамата се прибраха на Албена шест дни след убийството на Мечката и казаха, че много хубаво са си изкарали на Слънчев бряг. Около месец по-късно с Венци Джоков заминахме за Краснодар, където той плати на руснаците 40 000 долара. Там имаше една специална сметка, от която можеха да теглят пари само четирима души: аз и един руснак, Джоков и друг руснак. Подозирам, че с тези пари е платено за Мечката, но със сигурност не мога да кажа.

… През 1996 г. четири-пет пъти ходих до Франция. Един ден пред къщи видях, че е спрял един от „служебните“ автомобили на Венци Джоков и от него излезе Павел Бурназюк. Като го видях, се смутих, защото не очаквах, че е в България. Взе десетина книги, за които каза, че ще ми ги върне след една-две седмици. Бил тук по работа, а той щял да заминава за морето.

Четири или пет дни след като стана убийството на Луканов, се видях отново с Павел, който ми поиска телефона на Деси, за да й предаде нещо от Миша (става дума за едно от момичетата на Митрев, която е била гадже на Михаил Свиридов – бел. ред.). После аз заминах за морето, а като се върнах след 10-15 дни, разбрах, че седмица по-рано Павел ме търсил, за да ми върне книгите, но като не ме е намерил, ги е оставил при комшиите. При всички случаи е било след убийството на Луканов. Между другото този словесен портрет, който беше направен (става дума за фоторобота на човека, застрелял Андрей Луканов, който МВР разпространи няколко дни след екзекуцията му – бел. ред.), много напомня на Павел. Аз му имам и снимка с изпъкнала адамова ябълка, общо взето, бая успешно го бяха докарали.

… За Мечката ви казвам какви са предположенията ми, които имат някаква основа. За доцент Цветан Цветанов съм 1000% сигурен, защото, общо взето, участвах в цялата работа.

Стопроцентово не мога да кажа нищо за убийството на Луканов. Какви са мотивите – също не мога да кажа. Но зная, че този човек (Павел Бурназюк – бел. ред.) по това време беше в София. Или е бил десет дни преди този момент (разстрела на бившия премиер на 2 октомври 1996 г. – бел. ред.) и три-четири дни след това ми е върнал книгите. Дали той го е извършил, дали не е, но разпространеният словесен портрет – един с шапка, много приличаше на него…“

Това са самопризнанията на един човек през 1998 година. Къде е той сега, доколко те са истински или измислени, или просто дадени под натиск, всеки сам може да прецени!

Големият въпрос е защо тази част от показанията на Пламен Митрев (те са общо 38 страници) потъва във ведомственото небитие между следствието и прокуратурата по време на господството на главния прокурор Никола Филчев.

В частност обаче това „изчезване“ днес може да изиграе ролята на онзи повод, който най-сетне ще развърже ръцете на новия главен прокурор Борис Велчев така, че той да „погне“ своя предшественик и няколко персони от неговия „слугинаж“, останали засега в сянка. Било за престъпления срещу правосъдието, било за организирана злоупотреба със служебно положение, било за… каквото му хрумне. И ще бъде не само прав, но и чист пред съвестта си.

 

 

 

Къде са те сега?

 

* Главният герой в това ни повествование – бившият „повелител на манекенките“ и мастит шоумен – ПЛАМЕН МИТРЕВ, днес е най-обикновен подсъдим по делото за отвлечените момичета през 1997 година. По най-различни причини и чрез множество адвокатски трикове (включително и заради „заболяване“ от шизофрения на неговия съпроцесник Пламен Чубриков) делото все още е в Софийския окръжен съд. В момента Митрев продължава да живее в столицата с неизвестен по вид бизнес, който няма нищо общо с модния подиум или с малкия екран.

* ВЕНЦИСЛАВ ДЖОКОВ, задкулисният „кръстник“ на бившата силова структура СИК: починал от тежка цироза в началото на третото хилядолетие.

ДМИТРИЙ МИНЕВ-ДИМАТА РУСНАКА: застрелян на 24 октомври 2004 г. в София;

* КРАСИМИР МАРИНОВ-ГОЛЕМИЯ МАРГИН: подсъдим по обвинение за неосъществените поръчкови убийства на ген. Любен Гоцев, Никола Дамянов и Иван Тодоров-Доктора. В момента е извън страната.

* РУМЕН НИКОЛОВ-ПАШАТА: бизнесмен с чисто съдебно минало, свидетел по процеса срещу двамата Маргини и по делото за разстрела на друг известен сикаджия – Милчо Бонев-Бай Миле.

*МЛАДЕН МИХАЛЕВ-МАДЖО: вторият жив, здрав и свободен съучредител на бившата СИК. Свидетел по процеса срещу двамата Маргини и по делото за екзекуцията на Бай Миле. Според официалната информация от няколко години той пребивава тук-там зад граница. Според неофициалната информация след дълга „екскурзия“ в Испания и Куба Маджо се е прибрал във втората си родина – чистата и подредена Швейцария.

* СЛАВИ БИНЕВ: предводител на бившите „каратисти“, съдържател на верига от чалга заведения в столицата, бивш акционер във военния завод „Бета – Червен бряг“ АД и неосъществен архонт. Днес е депутат от Патриотичния фронт.

* ИВАН ПАЛЧЕВ: депутат от ДПС и председател на парламентарната комисия по национална сигурност в 36-ото народно събрание (1990-1994 година). Съучредител на Асоциацията за самозащита на гражданите „Защита“ и дясна ръка на доц. Цветан Цветанов до неговия разстрел на 30 август 1994 г. Автор на биографията на Ахмед Доган, издадена през 2002 година. Палчев е назначен за посланик в Азербайджан с указ на президента Георги Първанов, подписан на 16 септември 2004 година.

* ЦВЕТАН КОЛАРОВ: бивш следовател в Софийската окръжна следствена служба и настоящ бодър пенсионер.

* Мистериозният „ПРОКУРОР ОТ ГЛАВНА ПРОКУРАТУРА“: висш магистрат, който все още не знае, че един ден неговите колеги и началници ще научат за професионалните му занимания в извънработно време.

 

 

 

Маджо и Маргина се хванали за гушите?

 

Красимир Маринов-Големия Маргин и Маджо са започнали поредната война помежду си, разкрива Razkritia.com. Така са се хванали за гушите, че заради това въоръжават лагерите си за страховита битка.

Наскоро ви информирахме, че Маргина е удвоил охраната си – вместо с трима сега е придружаван от шестима охранители и кортеж от бронирани автомобили. Когато трябва да се движи от точка А до точка Б, бодигардовете са инструктирани да сменят постоянно маршрута, за да не изникне някоя изненада по пътя им. Това определено не е случайно. При войната между босовете те винаги се стремят да си осигурят най-важното – сигурността, защото иначе са “пътници”… към отвъдното, разбира се.

Затова битката между враждуващите лагери е безмилостно жестока, тъй като е въпрос на живот и смърт. Въоръжаването на двамата противници този път е по-различно, тъй като по информацията от ъндърграунда сега няма да запълват редиците си основно с мутри, а ще действат чрез медии, политици и магистрати.

Твърди се още, че покрай войната на показ щяла да изплува аферата “Будимир Куйович”. Приближените на Големия Маргин щели да свържат случилото се с Куйович със завера на покровителите на Маджо срещу Маргините.

Информаторите заявяват още, че Маджо нямало да си има проблеми с Красимир Маринов, докато премиер на страната е Бойко Борисов, макар да не били изключени и спънки около дейността на Цветанов.

 

Снимки:

Снимки:

1 Пламен Митрев

2 Андрей Луканов

3 Борис Велчев

4 Красимир Маринов-Големия Маргин

 

5 Младен Михалев-Маджо