Тези, които прощават, са простени! Тези, които са милостиви, получават милост! Отнасяй се към другите така, както искаш да се отнасят към теб

Ти си пример за хората и хората могат да бъдат пример за теб. Ето защо е добре да бъдеш много внимателен за това какъв пример си за околните, както и кои са примерите, които самият ти следваш

Библията ни казва, че има принципи, според които протича животът. Според принципа за сеенето и жътвата ти жънеш повече, отколкото си посял: „Който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне, а който сее щедро, щедро и ще пожъне“ (2 Коринтяни 9:6). Всеки провал на жътвата е единствено твоя отговорност. Вярно е, че жънеш това, което си посял: „Каквото посее човек, това и ще пожъне… който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот“ (Галатяни 6:7-10). Няма как да пожънеш нещо различно от това, което си посял. Количеството и видът на жътвата ти са винаги според количеството и вида на семето, което си посял. През периода на сътворението Бог установи този принцип и той действа неотменно и до днес (Битие 1:11-25). В този кратък пасаж на десет места четем, че уникалният ефект на всичко, което Бог създаде, е да „произвежда… според вида си“. Бог постанови вграден контрол на качеството. Това се отнася както към семето, което ражда растения и дървета, така и към птиците и създанията в морето, добитъка и дивите животни – да се възпроизвеждат „всяко според вида си“. Това винаги е било така – животът ражда живот! Този принцип важи и днес. Ти можеш да възпроизведеш само това, което си, а не нещо различно. Ето защо за Бог е важно да бъдеш това, което си. Тези, които прощават са простени (Ефесяни 4:32). Тези, които са милостиви получават милост (Матей 5:7). Отнасяй се към другите така, както искаш да се отнасят към теб (Лука 6:31). Подобните произвеждат себеподобни – животът поражда живот. Ти си пример за хората и хората могат да бъдат пример за теб. Ето защо е добре да бъдеш много внимателен за това какъв пример си за околните, както и кои са примерите, които самият ти следваш. На когото и на каквото се възхищаваш – към това се стремиш и на това се оприличаваш… избирай мъдро. Не се изненадвай от лесно предсказуемия резултат. Като родители и приятели, като последователи на Христос – тези, които виждат и се възхищават на Христос в теб ще поискат да го познават по-добре, затова живей мъдро (Матей 5:16). Нека този живот в теб вдъхне подобен живот и в тях: „…за да ви представим себе си за пример за подражание“ (2 Солунци 3:9). Ето един мъдър съвет от Божието Слово: „Помнете онези, които са ви били наставници, които са ви говорили Божието Слово; и като се взирате в свършека на техния начин на живеене, подражавайте на вярата им“ (Евреи 13:7).  Имаш ли нужда от човек за пример в живота си? Ти можеш да бъдеш такъв човек в живота на другите. Ти можеш да си изпълнен с живот и да изпълваш живота на другите с плод на доброта и святост. Молитвата ми за теб днес е: да бъдеш внимателен за това какво влиза в живота ти и убеден в това какъв ще бъде резултатът. Ето и притчата за стареца от планината:

Веднъж един беден младеж отишъл при изворите на Синята планина да търси злато. Три дена вървял из пущинаците, докато намери тайния извор с малкото езерце. Неочаквано пред него се появил един белобрад старец, облечен в снежнобели одежди и с ясенова тояга в ръката.
– Що дириш на свещения извор? Тука не е за всеки!- рекъл строго той.
– Търся злато.
– А от какво злато имаш нужда?
Момъкът се зачудил как тъй има различно злато.
– Такова злато, с което да си купя къща, имот, кола. Ще имам хубави дрехи и ще живея безгрижно и весело.
– Весело, казваш…  Вземи това сито и гребни от извора със затворени очи!
Сей, сей…, сей, сей… Каквото посееш, това ще пожънеш. А сега отвори очи!

Погледнал Петър и видял – цялото сито пълно със самородни късчета злато, колкото лешници.
– Е, кое избираш? Горното или долното?- позасмял се мъдрецът.
– Горното, разбира се – горното!
– Сигурен ли си? Добре – тъй да бъде…
Отишъл си момъкът и сторил това, което си наумил. Станал заможен, облякъл се в скъпи дрехи. Но хокал и биел ратаите, превърнал се в зъл и алчен чорбаджия. Ходел сам като вълк и никой не го обичал. Една нощ слугите подпалили дома му. Петър усетил пламъците, увиващи се около него и завикал:
– Помощ, мъдрецо от планината, помощ!
И в сетния миг се намерил във вълшебното езерце, а изгорелите му дрехи пушели и за тях и просяк не би дал петак.
– Помощ, мъдрецо! Разкайвам се! Не искам златото! Нека да съм беден, но щастлив!
– Обратно… обратно не може. Няма да е тъй лесно, както преди. Ще има много болка. Приемаш ли?
– Приемам, само да се свърши тази мъка.
– Вземи пак ситото и загреби. Отсей доброто от лошото. Спомни си греховете и се покай за стореното. Сей, сей… сей, сей… Каквото посееш,  това ще пожънеш.
Спомнил си Петър греховете и всеки път сякаш нажежено желязо се допирало до сърцето му. Сетил се как натирил изгората си Боряна – нали бедно момиче, не е за него. Спомнил си как нагрубявал майка си и тя се върнала в сламената колибка – тъй не можела да понася злината на сина си. Преживял отново как гонел просяците и набил жестоко едно ратайско дете, откъснало ябълка от двора му.
Болките били неописуеми. Спомените нахлували и сълзите се стичали от лицето му…
– А сега отвори очи! – побутнал го мъдрецът.
Момъкът отворил очи и не можел да повярва.
– Но… това в ситото са камъни.
– Да, защото ги гледаш с други очи. А сега виж пресятото!
Погледнал младежът и видял в купчинката фин пясък един бисер, който преливал в цветовете на дъгата.
– Ах, колко е красив! Как не съм можал да го зърна отнапред?
– Вземи го. Той е душата ти, изтърпяла пречистването. Иди си и не греши повече…
Отишъл си Петър право в колибата. На колене помолил за прошка майка си и невеста Боряна, която го дарила с мъжка рожба. И заживели щастливо.

Снимката:

Когато сеете и си пожелавате, внимавайте какво ще пожънете. Винаги трябва да бъдеш внимателен за това какво влиза в живота ти и какъв ще бъде резултатът.