Легендарният борец Александър Томов от Склаве: Направих параклис край Якоруда, помаци идват тайно да палят звещи за здраве

Борецът Александър Томов е роден в санданското село Склаве, той е носител на множество международни и олимпийски награди. Срещаме го да похапва с приятели на големия пазар, средоточие на пътя за Якоруда, Велинград, закъдето е тръгнал. На масата е и друга наша спортна легенда от близкото минало – Венко Цинцаров, пише „Блиц”.

 
– Г-н Томов, как решихте да построите параклис?
– Веднъж се събрахме с Венко Цинцаров и с проф. Коларов, ректор на Лесотехническия институт, поговорихме и решихме да направим параклис на името на светицата Петка. Някога през 14-и век оттук са минали мощите й на път за Яш, Румъния, където са и до днес. Тогава населението било християнско, днес е населено с помаци, но някои села са си запазили българските имена. Едно помашко село се казва и до днес Света Петка, в него нощували мощите на светицата, преди да продължат по пътя за Румъния. Тук в района между помаците се говори, че някога на онова място е имало параклис, изгорен от турците. На същото място решихме да направим нов. Направихме всичко необходимо и ето го днес – издигнахме параклиса, измазахме го, изографисаха го. Дойде митрополитът, прекръсти го, освети го. Каза да не е параклис, а да е черква, така и до днес тя е отворена и посреща местни и гости да се прекръстят и поклонят. Отначало идваха много местни хора, палеха свещи. Сега се крият, но пак идват и палят свещи, макар да са помаци. Дедите им са били християни, насила помохамеданчени, принудени да приемат исляма. Наоколо има около 40 села, опожарени по време на помохамеданчването, избити са към 800 души, повечето са живеели по къшли. Насилственото помохамеданчване било страшно. Който не приема наложената вяра – на дръвника. Горе в селата всички са били с български имена. Сега няма християни, всички са помаци, но имат нещо от преди в душата си. Ние разговаряме с тях, приемат български имена.
– Днес на достопочтената възраст 65 години с какво се занимавате, г-н Томов?
– Като всеки пенсионер, помагам на спортистите в клуб „Левски”. Ние с Венко някога бяхме в „Спартак”, но след като се обединиха в клуб „Левски-Спартак”, си останахме в „Левски”. Помагаме с каквото можем на младите борци в клуба.

– На какво ниво е борбата ни днес, отстъпихме доста предни позиции през последните години?
– Отстъпваме някои позиции, вярно е. Не е това, което бяхме някога. Но в „Левски” имаме постижения – Станка Златева е в нашия клуб. Днес мъжете не са толкова изявени. По-добре сме с жените в този спорт.
– Имаме ли млади надежди?
– Тази година едно наше момче на европейското първенство в Азербайджан взе първо място, друго – трето място, имаме надежди. Днес повечето са момичетата в женската борба. В мъжката борба няма онзи хъс от някога. Докато преди имахме европейски шампиони на клубно ниво, борбата вървеше добре и докато бяхме военизирани. След като се премахна военизирането и казармата, всеки, който завършва спортното училище, започва да си търси сам работа, за да се реализира.
– В този район организират ли се днес събори с турнири по борба както някога? Известно е, че по тези места някога е имало всенародни турнири, състезавали са се пехливани, как е сега?
– С Венко подготвяме турнир, който ще бъде на събора в Юндола на 6 септември, правим го вече от 15 г. Там, горе, на поляната в Юндола се събират много хора, идват от цялата страна. Наградният фонд е от 1500 лв.

– Какво още трябва да се направи, за да си върнем предишните по-предни позиции в този спорт?
– Да се промени законът за спорта, това е освен друго и въпрос на икономика. Някога беше всичко по-организирано. Днес трябват повече грижи от страна на държавата, тя да е по-грижовна към спортовете ни и към нашия спорт – борбата, да се грижи повече за националните ни спортове, защото борбата е национален спорт.
– Г-н Томов, Вие сте от Санданския край, а Венко Цинцаров от Белово. Как така след десетилетия борби и състезания днес отново пак сте заедно?
– Срещнахме се в спорта, бяхме заедно по лагери, станахме приятели. След демокрацията решихме да купим този малък ресторант край пътя на Юндола, да идваме често в този край, да правим турнири. Имало е стародавни традиции в борбата. Важно е да има българско присъствие тук.