Прозорецът към щастието: Ако прекъсваме всяка наша негативна мисъл или оплакване в мига, в който се появи, ще открием, че хубавите неща в живота са изключително много

Задоволявайте се с това, що имате, защото сам Бог е рекъл: Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя

Двама мъже, и двамата сериозно болни, били настанени в една стая в болницата. На единия мъж било позволено да седи в леглото си за един час всеки ден и неговото легло било до единствения прозорец в стаята. Другият мъж трябвало да лежи през цялото време. Двамата разговаряли всеки ден с часове. Разказвали за съпругите и семействата си, за техните професии, за това къде са били във ваканция. И всеки следобед, когато мъжът в леглото близо до прозореца можел да седне, времето преминавало, като описвал на другия всички неща, които се случвали навън. Мъжът в другото легло живял за тези периоди от един час, в които вътрешният му свят се разширявал и оживявал от активността и цветовете на живота навън. Прозорецът гледал към парк с прекрасно езеро, както казвал приятелят му. Патици и лебеди плували във водата, докато деца си играели с хартиени корабчета. Влюбени двойки се разхождали ръка за ръка сред много цветя. Големи дървета украсявали пейзажа, а в далечината се виждал красив град. Докато мъжът до прозореца описвал всички тези неща до най-малки детайли, другият мъж затварял очите си и си представял живописната сцена. Един слънчев следобед мъжът до прозореца описал парад, който преминавал. И въпреки че другият мъж не можел да чуе оркестъра, той си го представял и музика звучала в главата му. Внезапно му хрумнала следната мисъл – защо приятелят му да има удоволствието да гледа всичко това, докато той не можел да види нищо. Не било честно. Отначало се засрамил от тази мисъл, но докато дните преминавали един след друг, неговата завист започнала да се превръща в скрит гняв, който го изгарял отвътре. Започнал да се изнервя и вече не можел да спи. Той трябвало да бъде до този прозорец и тази мисъл сега контролирала живота му. Една нощ, докато гледал тавана, мъжът до прозореца започнал да кашля. Бил получил пристъп и се задушавал. Другият мъж гледал как приятелят му се мъчи да натисне бутона и да повика сестрата за помощ. Докато го слушал, той изобщо не помръднал, не натиснал своя бутон, което би повикало медицинската сестра незабавно. За по-малко от пет минути, кашлянето и давенето спрели заедно със звука от дишане. Сега вече имало само тишина, човекът бил починал. На следващата сутрин медицинската сестра намерила безжизненото тяло на човека до прозореца. Била доста натъжена и повикала човека, който помагал в болницата, да изнесат мъртвеца. Когато дошъл подходящ момент, мъжът помолил да бъде преместен до прозореца. Сестрата изпълнила желанието му, настанила го удобно и излязла от стаята. Бавно и с болка той се повдигнал на лакът, за да погледне навън за първи път. Най-накрая щял да има удоволствието да види всичко сам. Но когато най-накрая успял да погледне през прозореца, той видял само една гола стена.

Поука от историята

Намирането на щастието е въпрос на избор… То е позитивно отношение, което ние съзнателно избираме да изразим. Това не е подарък, който ни се доставя всяка сутрин, нито идва през прозореца. И външните обстоятелства са само малка част от това, което ни прави щастливи. Ако чакаме те да са наред, никога няма да намерим дълготрайно щастие. Намирането на щастието е вътрешен процес. Ако редовно се стремим да мислим позитивно и окуражаващо, ако прекъсваме всяка наша негативна мисъл или оплакване още в момента, в който се появи, ще открием, че хубавите неща в живота са изключително много. Истинското щастие е вечното блаженство в единство с Бога, което може да бъде дадено на човека само от Господ, тъй като единствено Той е Благ. Да се намери щастие извън Бога, е невъзможно. Дяволът предлага на хората мисълта, че щастието се заключава в удоволствието и колкото повече са удоволствията, толкова по-щастлив е животът. Използвайки естествения богоугоден стремеж на човека към Благото, дяволът го извращава, насочва го към лъжливи цели – към земните удоволствия. Така възниква хедонизмът и се появяват миражи на щастливия живот. Обаче греховните удоволствия никога не могат да се сравнят с блаженството в Бога. По същност те са противоположни на истинското блаженство. Блаженството в Бога е вечно и се дарува веднъж завинаги и възраства по мярката на усъвършенстването на човека. Усилва любовта към Бога и дарува вечен живот.

Не се впримчвайте в сребролюбието; задоволявайте се с това, що имате, защото сам Бог е рекъл: „Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя„. Това е тайната на щастието