Дупничанинът Александър Портарски живее със 150 лв. пенсия за 40 г. стаж: Часовникарството никога не е било печеливш бизнес, в Либия съм поправял часовник на обикновен арабин, по-скъп от мерцедес

Filed under: Общество |

Занаятчии от Югозапада споделиха какви проблеми ги измъчват, как са започнали бизнеса си и какво се е променило от тогава до сега в работилниците им. Занаятчиите споделят не само тревогите си, но и коментират винаги актуалната тема – политиката в България. Ето какво казаха те.  

Будилникът звъни за управниците, но от 24 години те са глухи за проблемите на българите, казва страстният ловец 

12-13 sn1 A. PORTARSKI copyАлександър Портарски е един от малкото часовникари в Дупница. Има само двама колеги в целия град. Ателието му е на главната улица „Св. Иван Рилски”, а другите двама негови колеги работят малко по-нагоре – на пазара и до черквата „Св. Георги”. Портарски е 71-годишен. С часовникарство се занимава от 50 г. Занаята, в който днес е един от последните мохикани, научил от баща си. Майсторът е и ловец. Хората от квартала, в който работи, го определят като добър и честен човек. Преди няколко години загубил съпругата си, от която има едно дете. С Александър Портарски разговаряме за занаята, с който се препитава вече половин век, за случващото се в страната и лова.

 

-Как си избрахте тоя занаят?

–Моят баща Михал Портарски беше часовникар. Той е един от основателите на промкомбината. Той ме е учил, но не искаше да работя професията му. Като завърших гимназия, и той като всеки родител искаше да продължа да уча, да завърша нещо, но по стечение на обстоятелствата почина рано и аз трябваше да започна работа в промкомбината като часовникар.

–Спомняте ли си марката на първия часовник, който ремонтирахте?

–В началото тръгваме с по-елементарните часовници, с будилниците. Тогава се използваха будилниците с външните камбани.

–Кога разглобихте първия часовник?

–Като ученик в гимназията, вкъщи. Счупих един часовник, баща ми видя, че чупя, и трябва да ме учи, въпреки че не искаше, и ме научи да почна да правя часовници, за да вляза в професията.

–Навремето печеливш бизнес ли беше часовникарството?

–Не. Часовникарският занаят никога не е бил печеливш бизнес. Винаги сме били на едни малки заплати. Почнал съм с 62 лв. заплата.

–А сега пенсията колко е?

-150 лв. ми е пенсията, като имам трудов стаж над 40 години.

 

Обущарят на Лазар Причкапов – Димитър Кехайов от Благоевград: Богаташите си купват обувки за по 900 евро, политиката не ме интересува, вярвам в Бог

С фитнес свалих 46 г. за 6 месеца, но после ги върнах, защото: Заради грешка на устата, страдат краката

12-12- sn2 copyБлагоевградчанинът Димитър Кехайов работи над 20 г. като обущар. Има малко ателие на  кооперативния пазар. При него поправят обувките си редица банкери, общинари и юристи, както и много обикновени хора. За тънкостите в обущарския занаят разговаряме с Димитър Кехайов.

 

– Митко, защо се захвана с обущарството? Печеливш бизнес ли е?

– Обущарството не е чак толкова печеливш бизнес. Дядо ми беше обущар, и покрай него и аз се захванах. Видях, че ми се удава и започнах… Все пак може да се каже, че е печеливш бизнес, щом работя. Сега обаче никой не се захваща с този занаят.

-Защо? Защо младите хора не искат да стават обущари?

– Защото  занаятът  е мръсен, пипаш всякакви обувки. По кожата има 99 болести, най-различни видове гъбички, 100 вида екземи…

99% от хората не почистват обувките си, носят ги с калта. Освен това лепилото съдържа съставки, които са отровни. Като дишаш отровата, се лепи по дробчето, оттам възникват и различни болести. Обучавал съм чираци, но това е занаят, който не се удава на всеки. От всяко дърво свирка не става! Учил съм 5-6 души, но не се получава.

– Отстрани изглежда, че занаятът е лесен…

– За да станеш майстор в занаята, са нужни две неща. Първо трябва да имаш 1% дарба и  второ, да имаш  99% любов към тази работа. Ако липсва едно от тези неща, не можеш да станеш никога майстор.

 Кюстендилският дърводелец Йордан Венев: У нас първо ти съдират кожата, после ти казват “работи”

Digimax A50 / KENOX Q2Кюстендилецът Йордан Венев е  дърводелец и член на Занаятчийската камара в областния град. Инженерът се захванал с дървото, след като излязъл в пенсия. Мечтата му в Кюстендил е с помощта на общината да се създаде един дърводелски цех. “Имам и предложение за сградата. Това е бившият Промкомбинат срещу театъра, там няма ток, но колко му е общината да вдигне шалтера”, коментира той. Според него мястото е подходящо за превръщането му в един представителен учебно-производствен център. В случай че не стане, да се търсят пари от ЕС. ”Не може в някакво си село Белчин да се развиват занаятите, а тук да са в застой”, коментира Венев.

Петричкият ковач Живко Пътников: Мой приятел направи 700 лв. сметка в кръчмата, а можеше да купи 4 картини с тези пари,

Младите ми се смеят, че работя за жълти стотинки, но имам гърла да храня

12-13-sn4 copyПетричанинът Живко Пътников е признат от Ванга като талантлив занаятчия. Той е зограф на икони, дърворезбар и най-вече ковач на декоративни украшения за дома. Ателието му  винаги е в творчески хаос. Живко Пътников се възприема повече като занаятчия и по-малко като човек, на когото му е писано да прави чудеса с кованото желязо, с писаните си икони и, разбира се, с дърворезбата си. С него разговаряме за проблемите, които съпътстват трудната му работа на майстор занаятчия.

 

–        Г-н Пътников, коя е най-новата Ви творба?

–        По нашенски да го кажем – квачка. Цветарник-пиле е творбата, която завърших преди броени дни. Тя е веднага откупена. По желание на клиента тя е кръстена „Зетовата стълба”. За Испания направих една ножица и гребен. Това е дърворезба. Направил съм и иконата на св. Димитър. За Германия пък направих също цветарник във форамата на каруца.

– Според Вас занаятчийският бизнес запада ли?

– Оо, запада! Занаятите западат, защото хората нямат пари да си платят предметите, които поръчват. Ако му кажеш колко струва, няма да го купи. Тази китара например струва 80 лв. 80 лв. е един картон цигари! Така просто не става. Но трябва да се работи, за да приживяваме някак си, да има за хляб!

– Какво Ви мотивира да продължавате да творите?

– Мотивира ме това, че имам 5 деца. Имам две внучки. Трябва да помагам. Мотивацията е, че няма откъде другаде да се изкарат пари.

 

 

Подробности в печатното издание

 

Снимките

 

  1. Александър Портарски
  2. Димитър Кехайов
  3. Йордан Венев
  4. Живко Пътников

 

Spread the love