Петко Славейков: Всяка власт, която се отдалечава от народа, пада като дърво, отсечено в корена

Поетът и първата българска учителка Анастасия Димитрова безумно влюбени, бракът им се проваля, но двамата никога не се забравили

Петко Рачов Славейков е български поет, публицист, фолклорист и политик. Един от водачите на Либералната партия след Освобождението, той е председател на Народното събрание (1880) и министър в няколко кабинета (1880-1881, 1884-1885). Петко Славейков е баща на общо осем деца, сред които са политиците Иван Славейков и Христо Славейков, публицистът Рачо Славейков и поетът Пенчо Славейков.

Любопитно е, че Петко Славейков за малко да отведе пред олтара първата българска учителка Анастасия Димитрова. Толкова бил влюбен, че за да е близо до изгората си, дошъл да даскалува в мъжкото училище в Плевен. Тя отвърнала с цялото си сърце на чувствата му. Довереник на любовта мeжду двамата станал местният първенец, общинарят Маринчо Петров. Славейков потърсил съвета му, когато решил да предложи брак на Анастасия. “Колкото ти я искаш, она два пъти ожидава за тебе!”,  насърчил го големецът в писмо от 18 юли 1849 г. Според други някои анализатори виновници за осуетения брак били бунтовният нрав и острото перо на Славейков. Градските старейшини не могли да понесат солените му задевки и накрая го изгонили.  Осем години Славейков не забравил любимата. През юни 1857 г. плевенските общинари открили просветителя чак в Цариград и го спазарили за даскал с 8000 гроша годишна заплата. Той бързо стегнал денка с книгите и написал до приятел: “Не слушам никого и отхождам за Плевен учител.” Документалния разказ за драматичната емоционална връзка е събрал проф. Михаил Грънчаров в “История на Плевен”. В архивите отпреди век и половина няма данни дали Славейков се е срещал с обичаната жена при повторното си пребиваване в Плевен. След провалената женитба Анастасия за дълго останала сама – може би не е успяла да излекувала раната в душата си. Все пак се задомила за хекимина Михаил, но доста късно – била навършила 37 г.

Ето някои от цитатите на Петко Славейков:

–         Всяка власт, която се отдалечава от народа, пада като дърво, отсечено в корена.

–         Не сме народ ние, не сме народ, а мърша…

–         Всяка книга, всякой вестник има душа, която има добър или лош дух!

 

Татковина

 

Хубава си, татковино,

име сладко, земя рай,

сърце младо и невинно

за теб трепка, та играй.

 

Мили ми са планините

и на север, и на юг,

драги ми са равнините,

набраздени с наший плуг.

 

На уста ми сладка дума –

ще да бъде този кът,

дето Дунав, Вардар, Струма

и Марица си текат!

 

Дор на небо ясно слънце,

дор на очи свят, живот,

ще обичам аз от сърце

таз земя и тоз народ.