Поетът и първата българска учителка Анастасия Димитрова безумно влюбени, бракът им се проваля, но двамата никога не се забравили
Петко Рачов Славейков е български поет, публицист, фолклорист и политик. Един от водачите на Либералната партия след Освобождението, той е председател на Народното събрание (1880) и министър в няколко кабинета (1880-1881, 1884-1885). Петко Славейков е баща на общо осем деца, сред които са политиците Иван Славейков и Христо Славейков, публицистът Рачо Славейков и поетът Пенчо Славейков.
Любопитно е, че Петко Славейков за малко да отведе пред олтара първата българска учителка Анастасия Димитрова. Толкова бил влюбен, че за да е близо до изгората си, дошъл да даскалува в мъжкото училище в Плевен. Тя отвърнала с цялото си сърце на чувствата му. Довереник на любовта мeжду двамата станал местният първенец, общинарят Маринчо Петров. Славейков потърсил съвета му, когато решил да предложи брак на Анастасия. “Колкото ти я искаш, она два пъти ожидава за тебе!”, насърчил го големецът в писмо от 18 юли 1849 г. Според други някои анализатори виновници за осуетения брак били бунтовният нрав и острото перо на Славейков. Градските старейшини не могли да понесат солените му задевки и накрая го изгонили. Осем години Славейков не забравил любимата. През юни 1857 г. плевенските общинари открили просветителя чак в Цариград и го спазарили за даскал с 8000 гроша годишна заплата. Той бързо стегнал денка с книгите и написал до приятел: “Не слушам никого и отхождам за Плевен учител.” Документалния разказ за драматичната емоционална връзка е събрал проф. Михаил Грънчаров в “История на Плевен”. В архивите отпреди век и половина няма данни дали Славейков се е срещал с обичаната жена при повторното си пребиваване в Плевен. След провалената женитба Анастасия за дълго останала сама – може би не е успяла да излекувала раната в душата си. Все пак се задомила за хекимина Михаил, но доста късно – била навършила 37 г.
Ето някои от цитатите на Петко Славейков:
– Всяка власт, която се отдалечава от народа, пада като дърво, отсечено в корена.
– Не сме народ ние, не сме народ, а мърша…
– Всяка книга, всякой вестник има душа, която има добър или лош дух!
Татковина
Хубава си, татковино,
име сладко, земя рай,
сърце младо и невинно
за теб трепка, та играй.
Мили ми са планините
и на север, и на юг,
драги ми са равнините,
набраздени с наший плуг.
На уста ми сладка дума –
ще да бъде този кът,
дето Дунав, Вардар, Струма
и Марица си текат!
Дор на небо ясно слънце,
дор на очи свят, живот,
ще обичам аз от сърце
таз земя и тоз народ.