Кюстендилката Екатерина Василева пече уникален боден дедо, съветва: Трябват здрави ръце, хапвайте го с айран

Тутник, боден дедо или попарник – това е питката, която в различните региони на България се среща под тези наименования, разказва пенсионерката Екатерина Василева от Кюстендил. Попарникът е неин запазен специалитет. За нея се искат умения, здрави ръце, защото се замесва дълго време. Всички усилия си заслужават, когато видиш как парчетата от тепсията свършват за кратко време. Обикновено правя попарника, аз си го наричам по-често боден дедо, в почивните дни. Тогава къщата ми се оживява, а пък и е хубаво да се изяде, докато е топъл, а не да остава за други дни и после да го топлиш с модерните микровълнови печки, на които аз съм голям противник, казва жената. Сега в кризата всеки може да си го позволи, необходими са най-основните продукти, които всеки има вкъщи и в хладилника си.

Кюстендилката препоръчва попарникът да се хапва с леденостуден айран или селска мътеница, както я казват по някои от кюстендилските села. Екатерина Василева научила рецептата на стари години. След като я съкратили от работа преди години в зората на демокрацията, започнала да се учи в хлебопекарна. Там рецептата й дала нейна колежка.

Продукти:
За тестото
– 500 г брашно
– 1 ч.л. сол
– 1 суха мая (7 г)
– 200 мл вода

За плънката
– 200 г сирене
– 2 с.л. олио

Заливка
– 200 г кисело мляко
– 1 яйце

Приготвяне:

Маята се слага в хладка вода (1 ч.ч.) с 1 ч.л. захар и 1 ч.л. брашно да шупне. Брашното се пресява в купа и се слага солта и шупналата мая. Замесва се меко тесто. Разделя се на 3 и всяка кора се точи със средна дебелина. Като се разточат, върху първата кора се слага половината сирене и се поръсва с олио. Слага се втората кора отгоре и се слага останалото сирене и пак олио. Покриваме с третата кора. Нарязваме корите на 12 парчета (като пица) и се навиват като кифлички. Оставя се на топло да втаса и след това се залива с киселото мляко (със стайна температура) и разбито в него яйце и малко сол. Пече се в умерена фурна.