ЗАД КУЛИСИТЕ: Актрисата от дупнишкия театър Ива Караманчева: Любовта ми с Георги Михалков пламна в театъра, разликата  в годините е без значение, сексът е страхотен

Учителката ми проф. Цветана Манева ми помогна да създам аршина, с който и до днес меря себе си, колегите и ролите, които пресъздавам

Актрисата от дупнишкия драматичен театър Ива Караманчева е млада и талантлива. Завършила е специалност ”Театър на движението” в НАТФИЗ „Кр. Сарафов” с художествен ръководител доц. Петя Стоилова. Театрален колеж ”Любен Гройс”, специалност ”Актьорско майсторство за драматичен театър”, с художествен ръководител Цветана Манева. Омъжена е за големия режисьор Георги Михалков. Той е завършил НАТФИЗ и Пекинската спортна академия.

Ива е играла на една сцена с актьорите Аня Пенчева, Димитър Рачков, Николай Урумов, Стефан Мавродиев, Ванча Дойчева, Лили Марвиля, Никола Анастасов, Пламен Манасиев, Нели Монеджикова, Станка Калчева, Ангел Георгиев-Ачо, Светослав Пеев и мн. др. Ценителите на Мелпомена в Дупница я помнят с Марлен във „Вечеря за тъпаци“, Марина в „Какво стана снощи“, булката в „Балкански синдром” и много други.

 

ОСНОВЕН

Николая ИВАНОВА

–        Ива, ти си едно от младите дарования актьори от ДТ ”Невена Коканова” –Дупница. На какво те научи голямата актриса Цветана Манева?

– Всички, с които съм работила през годините, са ме научили на нещо, но професор Цветана Манева ми даде отправните точки в началото. Канализира любовта ми към това необятно и всепоглъщащо изкуство и ми помогна да създам аршина, с който и до днес меря себе си, колегите и ролите, които пресъздавам. Доц. Стоилова, която понастоящем е вече доц. Цветкова, ме научи на стоицизъм и да отстоявам позицията и идеите си, а професор Гюрова открехна пред мен вратата за онова голямото познание за драматургията, театъра и живота, от който в крайна сметка черпим вдъхновение за работата си

– Коя е любимата ти роля, която си изиграла на сцената?

– Изиграла съм десетки роли през годините, бройката надхвърля 50. Повечето от тях бих могла да нарека любими. Но част от работата ми е да открия онова, заради което да заобичам истински всяка конкретна роля, пред която се изправям. И когато не става дума за мило и добро същество, а в световната драматургия те са малко и все с трагична съдба, се налага да прибягвам до психология и психоанализа. Това е същинската част от нашата работа. Да разгадаеш мисленето и мотивите на даден човек, да откриеш истинските причини за неговото поведение, да намислиш и докажеш пред себе си биографията му и да намериш отправните точки в текста, чрез които да внушиш на публиката що за човек си ти сега, каква ти е Хекуба. От тази гледна точка колкото е по-различна от мен, по-неразбираема героинята ми, толкова е по-голям трудът ми и съответно по-голямо удовлетворението от добре свършената работа. Като цяло съм си създала навика да превръщам всяка следваща роля в любима.

– Играла си на сцената в почти всички театри в страната. С кои актьори си работила?

– Да, наистина са малко местата, където не съм играла, но както се казва – има време за това. За почти 15 години (защото започнах да играя в театъра още като студентка) съм срещала на сцената много, много колеги. Ако питаш за тези, които влизат в категорията „звезди“, ще спомена Пламена Гетова, Христо Гърбов, Светослав Пеев, Андрей Баташов, Аня Пенчева, Димитър Рачков, Николай Урумов, Стефан Мавродиев, Ванча Дойчева, Лили Марвиля, Никола Анастасов, Пламен Манасиев, Нели Монеджикова, Станка Калчева, Ангел Георгиев-Ачо и други. Със сигурност пропускам някого и за това предварително моля да ме извините. Не са много, но от сърце (смях), а и звездите пребивават предимно в телевизията.

– Ти си омъжена за големия режисьор Георги Михалков. Той е завършил НАТФИЗ „Кр. Сарафов” и Пекинската спортна академия. Как се запознахте с него?

– Да. Театърът ни събра. По това време работех в старозагорския театър, а той гостуваше при нас от време на време. На Цветница, година след като се бяхме запознали и вече бяхме работили заедно, той дойде изненадващо на имения ми ден, а и в града изобщо, и любовта ни живее вече единадесета година.

– Имате прекрасна дъщеричка. Според теб голямата разлика в годините между двама души пречи ли в секса?

– Дъщеря ни е най-голямата благословия, която ми се е случвала, и второто чудо в живота ми. Казвам второто, защото все пак срещнах баща й преди нея. Разликата в годините е без значение, когато двама души дълго са се търсили и най-сетне са се открили. А що се отнася до секса, годините също не означават нищо, когато партньорът ти е китайски възпитаник.

– Дупнишката публика те познава от ролята ти на инкасаторката висшистка, сестра на богат бизнесмен и дъщеря на учители в спектакъла „Целуни ме” от Анна Петрова. Работи ли се лесно с големия актьор и директор на дупнишкия театър Славчо Пеев?

– Надявам се публиката в Дупница да ме е запомнила не само с тази роля. Стиснатата внучка на същите тези учители и дъщеря на същата тази инкасаторка е друга част от психологическия пъзел, който трябваше да подредя в това представление. А Марлен във „Вечеря за тъпаци“, Марина в „Какво стана снощи“, булката в „Балкански синдром“ са все роли, които съм създала тук, в дупнишкия театър. А дали се работи лесно със Славчо Пеев? Бих казала, че се работи изключително приятно. И резултатите са налице.

– С кои режисьори си работила на сцената?

– О, с много. С някои от тях срещите ми се превърнаха в училище, с други прекарахме ползотворно времето си заедно, но имаше и такива, с които просто си свърших работата.

– Ако трябва да избереш между Лора и Мина, коя от двете роли ще избереш?

– Хм. Играла съм дълго и с огромно удоволствие и двете. Яворов е любимият ми български поет и двете му големи любови са част от бездната на неговата душевност и талант. Те двете са част от причините животът му да протече по точно този начин. И то голяма част. Познавам историите на тези две големи любови в детайли и ако трябва да избирам, ще ми бъде много трудно. Но ми се иска да ги изиграя отново. Мисля, че имам какво да кажа през призмата на тези две много различни, но и много силни жени

– Какво ще пожелаеш на читателите на вестник ”Вяра”?

– Пожелавам ви да не спирате да четете. И не само вестници, но и книги. Не спирайте да четете, да ходите на театър, на кино. Пазете искрицата на любопитството си жива в този все по-безпросветен и контролиран свят. И обичайте.